Панчатантра
Може да се каже, че много малко книги по света са с такава странна съдба
Змията с дъх ще те убие,
с докосване – пък някой слон,
в смехът на царя смърт се крие
и във злодейският поклон.
Панчатантра е една от знаменитите книги в древно индийската литература. Тя е втората книга след Библията, която е превеждана на множество езици и разпространена в света. Докато превеждането на Светото писание в повечето случай е било стриктно организирано, превеждането на древно индийското Петокнижие винаги е било освободено от канона и без да бъде от никого препоръчвано или славословено – се е четяло с еднаква радост от вярващи и невярващи, будисти и християни, мюсюлмани и евреи.
Но, както се казва:
Никоя религия не е по-силна от гениалната литература.
Може да се каже, че много малко книги по света са с такава странна съдба. Замислена като учебник от наставления и мъдрости за управници, „Панчатантра” бързо преминава границите на своето начално предназначение, като всяка една от петте книги носи основна идея, съответстваща на заглавието и. Интересното при тази книга е, че само от няколко стиха във вид на притча или афоризъм се поднася и един от законите на Ману, като неусетно всичко завършва с афористично двустишие, което вплита в себе си поуката и началото на следващия разказ.
Счита се, че „Панчатантра” е написана през четвърти век от н.е., но зараждането на някои стихове датират от много по-ранно време. Става въпрос за повечето от басните в които са вмъкнати животните, които също така навярно идват от културното наследство на доарийското население, населявало бреговете на р. Инд около три хиляди години преди новата ера. Тези басни преминават в будистките джатаки – нравоучителни разкази, във ведическите ригведи и в друго голямо произведение от древно индийският епос „Махабхарата”. С една дума времето за създаване на „Панчатантра” е цяла епоха, събрала най-хубавите сентенции от ведическата литература, законите на Ману, будистките и джайнистките текстове в епохата на Гуптите 350-450 г. или така нареченият златен век на древно индийската литература.
Камък дълго влачен от водата
има обло, глупаво лице.
Не по–малко страда в клеветата
мълчаливо мекото сърце.
Как трябва да се постъпи в такъв случай? Не остава нищо друго освен борба. Нали е казано:
Със много жертви, с пост, със поклонение
Рай търси всеки и покой.
Но само, който пада във сражение
Постига щастието той.Панчатантра.
