Спиритизъм
Освен всичко друго, спиритистите поддържат тезата за превъплъщение на душата след смъртта, нейното духовно усъвършенстване и поправка на грешките в бъдещият кармичен път
Спиритизма прави първите си стъпки в Съединените Щати и Франция в средата на 19 век. Той се базира на книги, които са издадени от френския педагог Иполит Леон Денизард Ривали, под научния си псевдоним Алън Кардък.
Етимологическият аспект на тази доктрина се базира на система за изучаване на духовете, които са част от природни закони, връзката им с материалният свят и контакта с живите , като и логично това се случва със живите желаещи да влязат в контакт със близки починали роднини или приятели, с цел придобиване на информация. Медиаторите или така наречените посредници – МЕДИУМИ са хора имащи силна връзка с този астрал, и са в състояние да разпознават енергиите на духовете, както и дали в момента на инвокация се представя точно този, който е повикан.
Освен всичко друго, спиритистите поддържат тезата за превъплъщение на душата след смъртта, нейното духовно усъвършенстване и поправка на грешките в бъдещият кармичен път.
Спиритичните сеанси трябва да бъдат много внимателно подготвяни, тъй като, основните инструменти за навлизането на тези нива е така наречената жива верига, чийто ментални флуиди зараждат астрални създания подпомагащи този вид визуализация и материализация, както и предмети на покойното лице. Медиумът трябва да бъде добре подготвен за да може да контролира тази среща, както и при завършване на сеанса трябва да знае как да отпрати повиканият дух така, че той да не остане между живите защото се превръща в криатури данини – тоест създание причиняващо беди.
