Демонология
Демонологията може да се разглежда като клон от Теологията и Митологията, която от своя страна се занимава с изучаването на Демоните, произход и мястото им във видимият и невидим свят. Демонологията може да се разглежда като клон от Теологията и Митологията, която от своя страна се занимава с изучаването на Демоните, произход и мястото им във видимият и невидим свят.
От друга страна, Демонологията създава така нареченият йерархичен регистър, който се опитва да постави поименно демоните със своите имена и мястото им спрямо силите, които се счита, че притежават. Но тук, както сами виждаме Демонологията не може да съществува без Ангелологията, която също създава свои йерархичен регистър за да покаже добрите сили, които притежават специфични качества за борба с тези Демони, или така наречената Теофания.
За първи път в ранното средновековие се появяват писания в които може да се прочете манифестирането на този вид сили в Християнската Демонология – Малеус малефикарум – 1486 год. и след което – в Мартийо де лас брухас – или в превод „Чукът на вещиците” – където се обяснява за силата в знанията на инвокаторите, които влизат в тясна връзка с вещерството и сатанизмът. През почти 300 годишното преследване от Инквизицията и унищожаване на тези хора е било с цел да се внесе баланс при който религиозният отзвук ще заздрави позициите на църквата и нейната власт.
Също така, в по-ранен период съществуват гримоари, които описват визуализирането и създаването на тези форми от така нареченият нисък астрал. Най засегнати са били женските и мъжки манастири в които се описва обладаването на монасите и монахините от антропо-зооморфни същества, които се наричат Инкубуси и Сукубуси. Те чрез изсмукване на жизнените енергии от тялото са довеждали човек до състояние на физическо и психическо изтощение, депресия и дори смърт чрез обладаване в сексуален аспект . Не е по-малко уместно да спомена, че дори и в днешни времена има появи на такива сили.
И така, вече с широкия си и постоянно увеличаващ се аспект, демонологията застъпва и развива началото на практическия Екзорсизъм, който си поставя за цел чрез религиозни ритуали да извади и отстрани лошият дух или демон обладал човешкото тяло чрез инвокации, светена вода, амулети, разпятие, реликви и друг вид помощни средства. Но най важното е, че Екзорсическият ритуал се базира на постоянно повтаряне на молитви и заповеди от Евангелистки текстове в които се разказва за изгонването на демони от Иисус.
Днес, както и преди, тези ритуали са могли да бъдат извършвани от подготвени за целта хора, Овиспи или Сацердоти, но с изричното разрешение на Овиспото, който седи над Сацердота в йерархичен план и следейки стриктно приложените ритуали.
Много важно е да се знае, че всички демони, както вече споменах по-горе имат своя йерархия съставляваща строг ред: Царе, Принцове и Херцози. Всеки един от тях има собствено име, знак и вид. Както и всеки един от тях командва определен брой легиони, които достигат до 72.