Космогония
Когато са наблюдавали движението на Слънцето, Луната, Звездите и Планетите, а също и смяната на сезоните, хората постепенно са развивали представа за естествения ритъм на Вселената и приспособяването към естественият ред, и съвсем неусетно символиката на космоса започва да се преплита с тази на религията. Загадките на Вселената се обясняват чрез космическите символи и божието възмездие, и за това символиките са станали изключително важни за човешките общества, за да могат да постигат по-хармоничен живот и стремеж към божественото просветление.
Независимо от съвременните научни открития, символиката на Космоса става значима за много хора по света и продължава да внася колорит.
Слънцето – Повечето култури почитат Слънцето, като върховна космическа сила, тази която дарява топлина и позволява на Земята да се затопля и възпроизвежда. Като източник на топлина Слънцето символизира жизнеността, страстта и младостта и просветлението. Също така, често срещано е като емблема на царско или императорско величие, властта, богове и легенди. Изгревът и залезът символизират раждането, смъртта и възкръсването. В различните култури Слънцето е наричано като : Аполон, Сурия, Фаетон, Феникс, Кепри, Икар, Раху и мн.др.
Като символ на властта Слънцето е изобразено на японското знаме – потомък на богинята Аматерасу, при Крал Луи 14 – Самопровъзгласеният Крал-Слънце на Франция, в Масонството и др.
Луната – Луната винаги е вълнувала и впечатлявала човешкият дух, присъствието и в нощното небе е било символ на майчинството, женската цикличност, надеждата. На нея са подвластни водите, господарка на сънищата, а тъмната й част е била свързвана с окултното. Освен с всички тези влияния, на нея се преписват и управлението върху човешките съдби и трансформациите при върколаци, лисици, ягуари и т.н.
Най-познатите Богове и Богини на Луната са Бастет, Артемида, Чане, Ичел, Койолксаукви.
Планетите – Още първите астрономи отбелязват, че освен Слънцето и Луната има и други движещи се светлини в правилни орбити и ги наричат Планети /Планетарис/ – което означава „Скитници“, и ги кръщават с имената на древноримски богове:
- Меркурий е наречена на Бога-Вестител и се свързва с търговията – денят й е сряда, а метала – Живак.
- Венера е наречена на Богинята на любовта. Тя се свързва с женското и сексуалността, желание за възраждане и щастие. Денят й е петък, а метала – Мед.
- Марс е наречена на Бог Марс, който е изобразен като силен войнстващ мъж и символизира насилието, страстта, огънят и смелостта. Денят й е вторник, а метала – Желязо.
- Юпитер е наречен на Бога свързан с равновесието и справедливостта. Денят й е четвъртък, а металът – Калай.
- Сатурн – Единствената Планета представена като възрастен човек и се олицетворява с твърдостта, морала, меланхолията, и депресията. Денят й е събота, а метала – Олово.
В цялостното описание за Космоса и Планетите в Астралната карта са включени знаци и символи, които са се ползвали и от Алхимията.
Земята – От древни времена Земята е почитана като най-великата Богиня-Майка – образ и символ на прехраната и отглеждането на потомството. Елементът Земя олицетворява женското и пасивното. Традиционно се изобразява като кръг. В китайската символика тя е ИН. Имената под които се среща са : Гея, Деметра, Чихуакоатъл.
В Окултизма Земята е утробата и съзидателното начало, но и долният свят, чийто царство е дълбоко в недрата и.
Планини – Като земни образувания, които се издигат най-високо в небето, планините внушават страхопочитание и са смятани за свещени в религиите по цял свят. Често са свързвани с домовете на боговете, духовете и пророците.
На много от тези места са създадени свещени терени, които им придават духовна чистота и вечност в трансцеденталното, и поради тази причина ежегодно те са посещавани от стотици хиляди поклонници с цел получаване на блага и просветление.