Символите – порталът, който никой не може да затвори

Кой ли е знаел, че тръгвайки по своят дълъг и труден път, Homo sapiens несъзнателно ще започне да поставя началото на най-важната история! Но забележете, това ще е от онези истории, в които „край“ няма да съществува като понятие. История, която от време на време ще си почива от трудният път към нас човеците, а друг път ще изпреварва самата себе си, за да ни остави важни събития между редовете си, очаквайки, че ние ще се развиваме за да можем да ги дешифрираме.

Привеждам съзнанието си в покой и се гмуркам като амфибия в черните влажни и тъмни очи на онези неосъзнати човекоподобни, решена да потърся разговор с душата им, но там сякаш на пост е застанало времето, което безмълвно ми казва, че трябва да съпреживея енергията му, за да разбера посланията. Можех ли? Коя съм аз? Та то дори е по-старо от самото себе си! То може да се разтегля и свива, да се върти в кръг, да създава цикличности, микросветове със странни животи и също така безпощадно да ги унищожава. Можех ли?

Душата ми с всяка изминала секунда се прекланяше все повече и повече, когато в мисловния ми полет проблесна мисъл:

Та нали то е тук заради нас! Какво сме ние без него и то без нас?

Усмихвам се! Вече не се чувствах малка. Заплувах отново в онези огромни очи, когато изведнъж усетих ослепителен блясък. Уплашеният бъдещ човек започна да скача неспокойно и да издава нечленоразделни звуци. Душата му бе скована от нова и непозната гостенка, която злокобно впиваше в съзнанието му дългите си пипала, шептейки „наричай ме страх“, а то при все всичко не спираше да наблюдава огромното горящо дърво неразбирайки, че то от днес ще промени живота му. Ще му дава топлина и храна, сигурност и напредък, но и ще сложи в силните му ръце инструмент, с който ще извае формата на богове, които да го защитават по пътя му. Богове – идоли в зародиш с мощни емоционални, духовни и символогични послания, с които от тук насетне светът ще си служи.

Беше време да се върна отново към същността си. Да се върна назад с помощта на моя приятел времето и да проследя какви плодове е приготвило дървото на страха, от което тепърва човечеството ще се храни. Пътят му ще бъде дълъг и трънлив и как положителните и отрицателни енергии неизменно ще контролират живота му.

Страхът

Разбира се, все още в онзи неприветлив момент преди стотици хиляди години не можем да говорим за цялостност, която да изразява в себе си кръга, квадрата, кръста – основни геометрични форми. Форми, които представят и противоположностите, за които ще говорим по-късно. Но раждането на страха със сигурност се е появил от нескончаемата игра на светлини и сенки, които тези същества са могли да уловят със сетивата си. Един път вече стигнали до онази част на разума, тези светлини и сенки са започнали да се проявяват и в сънищата, създаващи неразбираеми игри между тях самите и свръх-форми. Природните феномени от друга страна пък ще се явят като емпиричен фактор, който ще допринесе за установяването на четирите основни модела: мислене, усещане, чувство и интуиция. Да поздравим с добре дошъл прохождащият космически дуализъм с есхатологичен привкус.

И така, във времето, като иманентни същности ще се заражда идеята за някакво божествено присъствие, някаква мистична сила, която събужда и успокоява природните елементи, такава която чрез невидима сила довежда буйни огньове и също така ги гаси, и всичко това, което е излизало извън възможностите на техните сили и разбирания, ги е довело до преклонението и смирението пред велика и невидима сила. Да го изтълкуваме. Дотук е лесно някак си, но за тях се появява спешната нужда от вярата в нещо свръхестествено, което така както им изпраща бедствия, би могло и да ги пази от тях. Страхът за собственото съществуване се явява първата формула за връзката Човек – Божество, която пък от своя страна създава нуждата от сила, която може да комуникира с техният свят.

Чудесно!

Но преди това, ставаме мълчаливи свидетели на това, как някак си цикличното време вече е изтекло между пръстите на нашите предци. Мистерия никаква не са намерили в него, освен продължителността на живота като цяло. Появява се следващият етап от живота им, който ще се захване с цялата си живителна сила и това е линейното време, в което главните герои ще са минало, настояще и бъдеще. Тук вече се усеща пулсацията на живота и вездесъщият въпрос:

Кои сме, от къде идваме и накъде отиваме?

Представете си в бърз цветен кадър, как Земята се върти и сменя сезоните си. Представете си човешкият род в центъра на тази Микровселена… Нощ, ден, слънце, луна, дъжд, сняг, суша, наводнения. А нашият праотец не ви ли се струва, че е все още уплашен, но усеща, че нещо или някой го наблюдава. Какво ли е „ТО“?

О, да! За малко да пропусна важен елемент. Нека злото да излезе на сцената. Светът ще има спешна нужда от него, защото митологичното време, следващото по реда си ще трябва да насища човечеството с наративни елементи. Да създаде красивото, за да различим грозното, високото и ниското, доброто и злото, тънкото и дебелото, близкото и далечното и т.н.

То ще се яви в полза за изграждане на социална и ценностна система подпомагана от модели, чрез които ще се наложи човек да започне да владее себе си, да отговаря за човешките съдби, да се бори с видими и невидими сили, докато се превърне в осъзнат, мислещ и еволюирал индивид. Но преди това нека проследим и друга важна връзка в развитието на нашите предци.

Още в зората на развитието си неразбирането и естеството на природните закони ги кара да създадат нов вид връзка човек – сила. Първично и най-естествено е било преклонението пред бурите, дъжда, слънцето, вятъра. Подобни феномени подтикват хората да създават интерпретации, върху които неусетно се раждат митовете и легендите, които са плод на собственото им въображение, богата фантазия, бит и култура. С раждането на първата по рода си примитивна култура, хората започват да привнасят прости послания с директен смисъл визуализирайки символ, представляващ дадена идея или пък носител на проста информация.

Същевременно с въвеждането на простата симвология, концентрацията ѝ се въплъщава във вечно занимаващи човешкият ум въпроси: Кои сме, от къде идваме, защо сме тук и на къде отиваме? Така неусетно се създава и системата от вярвания, която е свързана с Космоса, раждането, живота, смъртта, плодородието, и изведнъж символите създават възможността за един живот, изпълнен със значения и смисъл.

Първи култури започват да осмислят идването на новия живот и раждането като принадлежността към дадено общество, което вече не само е факт, но и с това започва необратим процес и задълбочаване на познанието към природата, тайните и сътворението. Антрополози, археолози, дори и други широки научни кръгове са на мнение, че почти по едно и също време се появява един универсален символ, а именно на Богинята – Майка. Дали с големи гърди, корем, бедра или огромна вагина, къс каменен монолит с дупки, през които тече вода, изразно средство за даващата живот майка – този символ отдава първозначението за раждането на човека като част от природата и мястото му в нея.

От тук насетне – чрез процеса на самоусъвършенстване, любопитство и любов към живота – човекът се превръща в дуалистично и търсещо същество. Въпросите, които си задава намират и нуждата от отговор, който да задоволи или да успокои търсещият му дух. Именно това създава и развива символите като основен елемент в израстването му, които ще бъдат от значение.

В днешният забързан и хаотичен свят, ние сме обградени от такова голямо разнообразие на символи, каквото само човешката история би могла да класифицира в томове и томове. Но истината е, че в по-голямата си част тези символи са с Езотерично – Окултна насоченост и значение.

Изкушавам се да ви дам обяснение за тази терминология, тъй като много хора изпитват известен дискомфорт и страх при общуване с хората на тези теми, както и първото нещо, което изплува в съзнанието им е правенето на магии или страховити ритуали.

Думата „Езотерика“ произхожда от старогръцки. „Езотерикос“ означава отвътре, вътрешно. Този изказ дава референция за вътрешните човешки усещания, мисли, вълнения, емоции, интереси или – с една дума – целият вътрешен свят на човека, изразен в собствената му дълбочина.

Думата „Окултизъм“ произхожда от латинската дума „Окулто“, което означава скрито. Нека да се върнем назад във времето, когато общества, братства, племена и т.н са изучавали и съхранявали науки, които е трябвало да останат скрити от външния свят поради различни причини и само избрани са могли да продължават и предават тези знания, при което ясната цел е да не се прекъсва този процес в името на човечеството, неговият възход и еволюция. Също така е много важно да се осъзнава разликата между „тайни общества“ и „общества, които пазят тайни“.

Думата „Магия“, произхожда от старогръцката „Магейа“, което означава задвижване на сили. Днес за всички хора, които имат известна информация за биополета, аури, чакри и т.н е ясно, че човешкия мозък – тази уникална по рода си машина – е способен да създаде такива енергийни полета и съм сигурна, че понякога сами сте се учудвали, колко лесно сте могли да материализирате дадено желание. Истината е, че тази Магейа е силата която вие сте задвижили и съзнателното ви участие в това е било добрата или лошата мисъл. Ще дам един типичен житейски пример с една лопата.

„С нея можете да засадите розов храст, както можете и да нараните човек.“

Всичко е в идеята – с каква цел сте хванали дръжката ѝ.

Но, да се върнем към красотата, мъдростта и ролята на символите като изразно средство в ежедневният живот на човека.

Много преди Слънцето и Луната да станат емблематични, „ТЕ“ – Сярата (Луната) и Живака (Слънцето) с помощта на Водата (кръга) са първопричината за създаването на живота. Без тях щяхме да сме все още в средата на едноклетъчните организми и не по-далеч. Първите съзнателни и еволюирали култури са разбрали, че тези компоненти са от значителна важност за продължителността на човешкият живот.

Обърнете внимание на останалата и известна информация на цивилизациите преди Египетската такава, че символиката на Космоса е преплетена с религиозната такава. И това как контролът над природните стихии, бедствия и плодородни периоди е поверен на непознати за човека сили и богове.

И така, първите символи в които ще се отразява бъдещото човечество са символите на Земята и Водата. Двата символа съдържат деривация, чрез която човечеството ще словообразува в символите, а именно:

• Земя – пасивна и оплодена. Жив организъм, съумяващ да концентрира приема и излъчва както топлина, така и студенина.
• Вода – оплождаща и енергийно активна. Символ на изобилие, чистота и вечност.
• Слънце – мъжко начало, активно, проникващо. Светлина, надежда, богатство, Бог, живот, красота, сила, слава, рай, баща, огън, любов, сила и възкачване.
• Луна – живот, съзидание, оплождане, съвършенство, дърво на живота, любов, сакралност, раждане, грижа, изобилие, майка, вечна младост, прераждане.

Освен този вид симвология, братя и сестри, задавали ли сте си въпроса – защо много култури са вплитали дървото като символ между Слънцето и Луната? Това е фалосът – символа на Огъня. Директното оплождане на земята с помощта на – отново ще подчертая – великите и никога неизгубващи се от времето и във времето Слънце, Луна, Огън, Земя и Вода. Петте елемента – гордостта на великата Вселена. Петте елемента „на и за“ човечеството.

Обичайте ги и ги почитайте така, както обичате и обожавате вашите деца и родители! Без тях днес нямаше да имаме възможност да се радваме на живота, светлината и любовта. Започнах и ще завърша с думите:

„Символите са велико човешко творение, поместени в храма на знания, чийто портал вече никой не може да затвори.“